Поправка от 19 юли 2019. След откриване на една трансформация, която свръзва решения 24 и 8, предишните групи II и IV се сливат в настоящата група I. Нѣколко групи сѫ преименувани.
Вече писах за класификацията на решенията за правоѫгълникът 6 × 10 от пентомина, разработена от Хансен. С помощта на компютърна програма той показва, че 2339-те решения могѫт да бѫдѫт разделени в 911 класа, най-големийът от които има 50 елемента, а най-малките само по един. В рамките на всеки клас решенията могѫт да бѫдѫт трансформирани едно в друго с помощта на три операции: (1) разместване на положението само на две фигурки; (2) разменяне на местата на два участъка от решението (които имат еднаква форма); (3) симетрична операция върху подредбата на един участък.
Вече писах за класификацията на решенията за правоѫгълникът 6 × 10 от пентомина, разработена от Хансен. С помощта на компютърна програма той показва, че 2339-те решения могѫт да бѫдѫт разделени в 911 класа, най-големийът от които има 50 елемента, а най-малките само по един. В рамките на всеки клас решенията могѫт да бѫдѫт трансформирани едно в друго с помощта на три операции: (1) разместване на положението само на две фигурки; (2) разменяне на местата на два участъка от решението (които имат еднаква форма); (3) симетрична операция върху подредбата на един участък.
Реших да проведѫ аналогичен анализ на решенията на по-проста форма, образувана със седемте тетрахекса, които сѫ показани на фиг. 1.
Фиг. 1. Седемте тетрахекса и имената им на български. |
Подбрах форма, която има относително много решения, за да има какво да се класифицира. Показана е на фиг. 2 и може да се нарече Артишок. Има общо 30 решения, без да броим симетричните (които се получават чрез отразяване спрѣмо оста на симетрия).
Фиг. 2. Артишокът има 30 несиметрични решения. |
Решенията се разпадат на осем групи, най-голѣмата от които съдържа единадесет решения, а трите най-малки -- само по едно. Нека отбележим, че при това положение най-голѣмата група поражда повече от една трета от всички решения.
Допълнение от 12 юли 2019. В
рамките на група II сѫществува още една трансформация, която свръзва
решения 23 и 27. Става въпрос за размѣна на два участъка с еднакви
очертания, както е показано на фиг. 3Б. В конкретнийът случай тази
трансформация е с резултат, еквивалентен на завъртането на двата
участъка заедно.
На фиг. 4 сѫ показани решенията от група II. И тук единствено гредата остава неподвижна.
Фиг. 3Б. Двата участъка с еднаква форма сѫ оцветени в сиво и жълто. Разменянето им е еквивалентно на завъртане на целийът оцветен участък от четири фигурки. |
Следващите четири групи сѫ по-малки, а последните три, съдържащи само по едно решение, сѫ представени заедно. Струва си да се отбележи, че единствено в група IV гредата не е разположена по периферията на артишокът.
Фиг. 4. Група III съдържа пет решения. |
Фиг. 6. Групи IV и V съдържат симетричен участък "капка", изграден по два различни начина. Група IV е уникална заради разположението на гредата, в средата на артишокът. |
Групи | Решения | Брой трансформации | Бележка |
---|---|---|---|
Ι | 7, 8, 9, 10, 16, 17, 19, 20, 21, 28, 29 | 10 | Единствена с размѣна на еднакви по контур участъци (вж. фиг. 3Б). |
ΙI | 11, 12, 23, 24, 25, 26, 27 | 6 | |
ΙII | 2, 3, 4, 6, 18 | 4 | |
IV | 0, 1 | 1 | Единствена с разположение на гредата вѫтре в артишокът. |
V | 13, 14 | 1 | |
VI | 5 | - | |
VII | 22 | - | |
VIII | 15 | - | Единствена без нито един симетричен участък, съставен от повече от една фигурка. |
Допълнение от 19 юли 2019. Групите от решения могѫт да се представѭт като графове, в които премахваме самите изображения и оставяме само номерата. Всѣка трансформация е ребро на графът. Между нѣкои върхове сѫществуват повече от едно ребра, което е отбелѣзано с числото 2 на фиг. 8.
Фиг. 8. Всички групи представени като граф. |
Макар и това да се дължи в не малка степен на пространствената подредба на отделните групи, безспорно ми се струва, че фиг. 8 притежава естетическа стойност, напомняйки за карта на звездното небе, с отбелѣзани съзвездия. Би било интересно да се разработи критерий, по който да се определят ѫглите между ребрата, независимо дали имат общ връх или не. Ребрата между двойките 11 - 12, 26 - 27 и 23 - 25 трѣбва да сѫ успоредни, защото става въпрос за една и сѫща трансформация. Наличието на ребра между еднакви върхове предполага, че ребрата не трѣбва да сѫ прави, а например дѫги от окрѫжност: тогава ѫглите между двете връзки 23-27 и останѫлите ще могѫт да сѫ различни. Принципно различен подход би бил да се дадѫт координати на всѣко решение и ребрата да се начертаѭт както дойде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар