Жак-Франсоа Блондел

Един от авторите, които се споменават много редовно в Au service du château на Morin е френскийът архитект Жак-Франсоа Блондел (Jacques-François Blondel). Неговата двутомна De la distribution des Maisons de Plaisance (1737) може да бѫде свалена в pdf формат безплатно от сайтът на Френската национална библиотека ето тук. Именно това и направих преди нѣколко дена и потънѫх в извънредно интересно, не само от архитектурна гледна точка, четиво.

Книгата е съставена от два тома: първийът е посветен на разпределението на помещенията в дворците извън градът и на външната им украса; вторийът се занимава с вѫтрешната украса. И двата тома сѫ изключително богато илюстрирани със стотици гравюри от авторът (в действителност става въпрос за чертежи и проекти за декоративни елементи). Първийът том, който засега четѫ, е съставен от пет части, всѣка една от които представлява подробно описание на проект за конкретна сграда: започва се от най-големийът дворец, с дължина на фасадата от 50 сажена (около 100 м) и се стига до малък едноетажен дворец в италиански стил с фасада от 15 сажена. Общите принципи не сѫ изложени отделно, а вѫтре в описанията на конкретните сгради. Томът е снабден с азбучен показалец, в който все пак сѫ обобщени нѣкои принципи. 

Всеки един от петте проекта за дворци е интересен по свой си начин. На мен лично най-силно впечатление ми направихѫ първийът и последнийът: първийът, защото поради големите си илюстрира множество принципни положения и дава добра идея за ежедневнийът живот в един дворец и за удобствата, които сѫ се ценяли; последнийът, защото представлява сграда в италиански стил, с огромен салон по-висок от всички останѫли стаи.

Дворецът в италиански стил, предложен от Блондел. Главна фасада. Добре се вижда височината на главнийът салон, която се издига в средата на сградата. Богатата скулптурна украса сѫщо има италианско излѫчване.

Начинът, по който Блондел описва и обяснява разпределението на помещенията е безкрайно приятен и интересен, защото силно напомня на туристическа обиколка: винѫги се започва от главнийът ход, минава се надѣсно, стаите се описва една подир друга, заедно с функционалните си връзки; когато дѣсното крило бѫде изчерпано, минава се влѣво, кѫдето се процедира по сѫщийът начин; ако има втори етаж, преминава се към него. 

Планът на вторийът етаж на най-големийът дворец, с фасадата от 100 м. Щрихованите зали, главнийът салон и параклисът, сѫ с височина на два етажа. Поредицата от помещения вдѣсно, разделени с видимо по-тънки стени, сѫ разположени над галерия на първи етаж - това и причината разделящите ги стени да сѫ по-леки, защото нѣмат опора на долнийът етаж. Както в дворецът Пешот, главнийът салон е снабден с балкон, който тук служи и за преминаване от едното в другото крило на сградата, без да се налага да се ползва чакалнята (квадратното помещение в средата).

Започнѫх да превеждам петата част, посветена на дворецът в италиански стил. Засега върви добре, поне откъм технически термини (френско-българскийът политехнически речник, който имам отдавна, за пореден пѫт се оказа много добър и богат, включително на архитектурни термини). Налага се да преобразувам нѣкои изречения, по стилистически особености. Изказът на архитектът не е никак техничарски, тъкмо обратното, изпъстрен е с всѣкакви украшения, за да се хареса на изтънчените умове на времето.