Château Peychotte -- критичен поглед

Още в средата на декември се свързах с кметството на Мериняк (Mérignac), което е настоящийът собственик на дворецът Пешот, с молба за информация за вѫтрешното разпределение, по-специално на подземните части. Тогава ме потърсихѫ по телефон и ми обещахѫ доста документи, които щѣхѫ да ми изпратѭт по пощата.

През цѣлата коледна ваканция очаквах въпросната пратка и проверявахъ пощенската кутия с очакване и надежда. Ваканцията свърши, а все още нищо не беше пристигнѫло. Вече мислех да се обаждам отново, когато големийът плик пристигнѫ. Получих повече отколкото очаквах! Приятна картонена папка, с писмо подписано и подпечатано от кметът на градът и голѣмо количество цветни и черно-бели копия на разнообразни документи, предимно публикации в местнийът печат. Особено интересни сѫ снимките от вѫтрешността на дворецът преди реставрацията.

Сега обаче ще разкажѫ за извънредно интересната статия на Робер Кусте и Бернар Фонкерни, "Смърт и възкресение на Квадратната кѫща в Арлак" (Robert Coustet, Bernard Fonquernie, "Mort et résurrection de la Maison Carrée d'Arlac", Maisons de Campagne en Bordelais, XVIe-XIXe s., CERCAM. Talence, 1994).

Двамата автори стѫпват на сѫществуващите вече публикации, включително статията на Perreau (която получих по мейл през декември), но и на нови документи, и подхождат към дворецът Пешот много по-безпристрастно. Макар и да нѣма неоспорими доказателства, архитектът на сградата изглежда не е Дюфар, а Алекси Роше (Alexis Roché), друг ученик на Виктор Луи (Victor Louis).

В описанието на сградата, авторите акцентират изчистеността на външната и вѫтрешната декорация и начинът по който бедността на всички останѫли фасади подчертава оригиналността на южната, с нейната крѫгла колонада.

Северната фасада (долу) по никакъв начин не издава на посетительт какво го очаква от другата страна на сградата (горе). 

Обръщат внимание и на фактът, че много от прозорците на страничните фасади сѫ запушени, включително защото нѣкои от вѫтрешните стени водѭт до тѣх, което не говори твърде добре за планировката на разпределението.

Описанието на главнийът салон е много подробно и включва фреските по засводената част под вѫтрешнийът балкон, датиращи от доста по-късен период.

Архивна снимка. Главнийът салон откъм северната врата, през която се влиза в него. В дъното се виждат трите врати водещи към градината. Най-горе се вижда пробитийът таван във форма на купол, гредите сѫ оголени. В средата е парапетът на вѫтрешнийът балкон, а под него, в много лошо състояние, сводът, който е бил изрисуван.

Особен интерес за мен представлявахѫ критичните забележки за архитектурата на дворецът. Те започват още отвън, с капителите на осемте колони. Внимателнийът поглед показва, че листата на коринтскийът капител съвсем не отговарят на класическийът модел, както може да се види на снимките по-долу: вместо да се извиват навън в горната си част (снимка влѣво), те продължават да се движат нагоре (вдѣсно).

Авторите сѫ особено критични относно устройството на покривната конструкция, която благоприятства запушването на отходните канали за дъждовната вода, натрупването ѝ и проникването ѝ през тавана. Именно поради лошото устройство на покривът състоянието на сградата бързо се е влошило след изоставянето ѝ. На нѣкои стари снимки се вижда как почти всички подове, изцѣло от дърво, да се сринѫли. Там е работата, че архитектът се е постарал да скрие напълно покривът от погледът на поситетельт и поради тази причина го е направил много нисък. Това личи особено добре на долнийът чертеж. Малко встрани от центърът на куполът се намира най-ниската точка от покривът.

На чертежът се вижда и друг недостатък на салонът: вѫтрешнийът балкон не е на сѫщото ниво като останѫлите стаи на вторийът етаж. Куполът е твърде нисък и горната част на прозорците на вторийът етаж се оказва закрита. Авторите на статията дори се съмнѣват, че настоящийът вид на покривът и на главнийът салон сѫ автентични. В действителност, липсват каквито и да е колони вѫтре в салонът, които да поддържат куполът, както физически, така и естетически. За сравнение, прилагам снимка от дворецът Во-льо-Виконт и един чертеж от Жак-Франсоа Блондел. 

И в двата случая долнийът етаж е обграден с колони, а куполът е разположен едва над вторийът етаж, вместо да го затваря в горната му част.

Изводът е, че дворецът Пешот съвсем не е пълен пример за успешна архитектура. Както лесно се установява, когато човек търси снимки, заслужава внимание главно южната фасада, до голѣма степен заради оригиналността си, но и заради сходството си с далеч по-прочутийът Бѣл Дом във Вашингтон. Вѫтрешното устройство на зданието не представлява интерес.