Дворецът Багател в Париж

Нѣколко класически двореца носѭт името Bagatelle, буквално "дреболия", поради малките си размери и предназначението си: не за живеене, а за прекарване на нѣколко часа в забавление. Ще говорѭ единствено за дворецът Багател в Булонскийът лес, край Париж, и то без да се спирам на подробности свързани с историята му. 

Багател е построен през 1777 за граф д'Артоа (бѫдещ крал Шарл X от 1824 до 1830 год.). Самото строителство трае малко повече от два месеца (64 дена) и по този начин графът печели облог с кралица Мария-Антоанета. Архитектурата и интериорнийът дизайн сѫ дело на Беланже (François-Joseph Bélanger). Дворецът е перфектен пример за малките луксозни дворци, наричани folies (от латинското folia листа, защото се намирали сред паркове; но на френски folie означава и лудост, откѫдето интересна игра на думи).

Главна фасада.

Фасада към градината.

 Както е видно от снимките, спирам се на Багател заради сходството му с Пешот. Макар и още по-малък, дворецът следва сѫщата принципна схема: вестибюл, салон на два етажа, четири странични помещения. Различките сѫ в подробностите, но заслужават внимание, отчасти именно защото структурата е вместена в още по-малко пространство: основната фасада на Пешот има седем прозорци, а Багател едва три.

План на основнийът (влѣво) и на вторийът (вдѣсно) етаж на дворецът Багател в Париж. 

Влиза се във вестибюл, в дъното на който се намира стълбище водещо към вторийът етаж. Вестибюлът комуникира непосредствено с две стаи: трапезария (влѣво) и билярден салон (вдясно). Посредством коридори, отклоняващи се под ѫгъл от 45° и разположени между големите стаи и крѫглийът салон, вестибюлът се свръзва с две по-малки стаи, будоари, деснийът от които е свързан с малко стълбище. Коридорите водѭт и до главнийът крѫгъл салон, чиято височина заема двата етажа, и до страничните стаи, едната от които, трапезарията, сѫщо е овална: разликата с правоѫгълникът е заета от гардероби или врати. Билярдната зала, от своя страна, е осмоѫгълна и ѫглите сѫ използвани по сѫщийът начин както облите елементи на трапезарията.

Нѣкогашната трапезария в дворецът Багател.

Билярната зала. Виждат се ѫглите, изпълнени с прави елементи, а не с овални, за разлика от трапезарията.

Вторийът етаж има доста по-хаотичен характер и е разбит на четири спални, две от които, долепени до главната фасада, снабдени с кабинет и чакалня. Пета спалня се намира над вестибюлът и повтаря, в левийът си ѫгъл (на чертежът по-горе) схемата на големите стаи на основнийът етаж, а именно: заоблени ѫгли, в които сѫ вместени гардероб и врата. Главното стълбище води до малко пространство, свързано с три чакални. Малките спални, с прозорци към градината, нѣмат собствени чакални и сѫ свързани с малки стълбища, едно от които идва от основнийът етаж, а другото явно се качва на покрива. 

Главнийът салон е крѫгъл и с височината на два етажа (подобни стаи се наричат на френски à l'italienne, по италиански маниер). Разделен е визуално на осем дѣла, три от които сѫ френски прозорци гледащи към градината (както в дворецът Пешот). Всички останали дѣлове, включително тези, които съдържат врати, носѭт огледала. Този трик увеличава визуално пространството и отразява градините, които се виждат през френските прозорци. За съжаление, обзавеждането е в противнийът ми стил Луи XVI.

Крѫглийът салон. Виждат се огледалата, включително и върху вратите, чрез които се осѫществява връзката с другите стаи.

В заключение ще кажѫ, че в дворецът Багател ме пленява изобретателността, с която е използвано пространството: коридорите, сместени между два дѣла на овални стени, огледалата в главнийът салон, гардеробите в другите ѫгли на овалните салони.