Château Peychotte

За château Peychotte вече споменах, когато говорих за неокласицизмът в частните домове. Тук ми се струва уместно да уточнѭ какво точно означава думата château в този контекст, защото преводът със "замък" далеч невинѫги е удовлетворителен.

Богаташите сѫ имали два вида домове: в градът и на село. В първийът случай става въпрос за сгради, построени върху много по-малки терени, поради простата причина, че се намират в градът. В различните езици тези два вида домове се различават посредством различни двойки думи: на френски, градскийът дом се нарича hôtel, понѣкога уточнено с прилагателното particulier, а домът на село се нарича château. В сѫщото време, думата château се ползва и за средновековните здраво укрепени замъци. На италиански, градскийът дом е palazzo, а този на село е villa. Не ми е известно дали има нѣкаква утвърдена номенклатура на български, но аз ще се придържам към повече или по-малко буквални преводи, според географскийът контекст на сградата.

Та, château Peychotte (дворецът Пешот) е бил построен, за да служи за "кѫща на село" на банкер евреин с португалски произход, Samuel Carlos (Charles) Peixotto. Намира се в землището на гр. Мериняк (Mérignac) и е бил завършен общо взето когато започва Френската революция (1789). Собственикът не го е ползвал много, защото е банкрутирал и се е наложило да продаде домът.

В средата на XX в. сградата е в изключително лошо състояние. Включена е в списъкът на Сградите с историческо значение (Monuments historiques), а след това купена от кметството на Мериняк. Понастоящем има план да бѫде превърнѫта в Консерватория.

Интересно е как се снабдих с информация за този изключително интересен дворец. Разказът ще разкрие и елементи от френското разбиране за обществени служби (service public).

Набавяне на информация

Най-напред рових из Интернет: има статия в Уикипедия, намерих публикации по блогове, но всичко беше по-скоро оскѫдно, макар и имаше нѣколко скици на вѣтрешното разпределение и и на други архитектурни елементи. В Уикипедия имаше съвсем кратка библиография, изчерпваща се с препратки към два-три сайта и към една статия, публикувана в специализирано издание през 60-те години на XX в.

Започнѫх с мейл до кмеството на Мериняк, с молба да ми изпратѭт планове на подземието (в Интернет намерих само планове на приземнийът и на първийът етаж).

После потърсих в каталогът на лионската библиотека статията, която се споменаваше в Уикипедия. След като не ѭ намерих, реших да пишѫ на Société archéologique de Bordeaux, в чийто сборник (Bulletin et Mémoire) е поместена публикацията. Именно оттам започнѫ да се разплита кълбото, защото ми отговорихѫ с два елемента: (1) че могѫт да ми изпратѭт томчето, което съдържа статията, срещу 15 евро; (2) че една държавна служба (Инвентар и културно наследство) е правила проучвания на сградата и че могѫ да се свържѫ и с тѣх за повече информация.

Макар че от кметството ми бѣхѫ звъняли още на следващата сутрин (не можах да вдигнѫ, защото бѣх в час), добрите новини дойдохѫ от службата за Културно наследство. Не само ми изпратихѫ сканирани снимки и скици на дворецът Пешот, както и текстове съпѫтствали вписването му сред защитените сгради, а и ми предложихѫ сканирана статията от Бюлетинът на археологическото дружество в Бордо! Така е сигурно, че могѫ да си спестѭ купуването на книжнийът носител, макар и да трѣбва да изчакам до следващата седмица за самийът материал.

Архитектура на дворецът

Повечето описания на представителни сгради се ограничават само с очевидното, а именно външнийът вид. За да разбереш истински сградата, обаче, е далеч по-интересно да изучиш вѫтрешното ѝ устройство, начинът по който е използвано пространството. Мен лично ме вълнува силно и как се е живеело, защото иначе архитектурата губи много от значението си и се превръща в украса, без никакви практическа стойност.

Северната фасада, на която се намира парадното стълбище и главнийът вход на дворецът.

Южната фасада, с изглед към паркът. Колонадата е от шест колони и два пиластъра, в коринтски стил.

Самийът външен вид е лесен за възприемане, северната фасата е дори изключително изчистена, украсена единствено с декоративни парапети на стълбището, в долната част на прозорците и на покрива. Сѫщинскийът покрив не се вижда. И двете фасади имат монументални стълбища. Сградата има един полувкопан етаж, със съвсем малки прозорци, и два етажа, първийът от които подчертано по-висок.

Прозорците на южната фасада обаче заблуждават: загатнѫтите крѫгли помещения в действителност не сѫ две, а само едно, с височината на двата етажа. Именно тук е и спецификата на двореца Пешот и неговата връзка с Villa Rotonda на Palladio.

Най-добре си личѫт нещата на следнийът разрез, който е сред предоставените ми от Службата за културно наследство документи:

Крѫглото помещение, което е главното в цѣлата сграда, е свързано и с двата етажа и се осветява и от двата реда прозорци. Когато си долу, цѣлата височина от повече от шест метра се развива пред погледът ти, преди е имало рисунки както по тавана, леко заоблен, така и по целийът пояс, който служи за преход от големийът диаметър на стаята към по-малкийът на отвора към горнийът етаж. От вторийът етаж разполагаш с пространство за обиколка около отворът към долнийът етаж, нещо като балкон, но не насочен навън, а навѫтре. Безопасността е осигурена от парапет в сѫщийът стил като външните.

Следнийът разрез на Villa Rotonda показва приликата в концепцията, макар и при дворецът Пешот крѫглата стая да е много по-добре осветена и, струва ми се, пригодена за живот, а не просто да служи като разпределителна за останѫлите помещения:

Освен че е много по-висока, крѫглата стая на Villa Rotonda няма никакви прозорци. Всичката светлина идва от четирите коридора, които ѭ свързват с четирите фасади.

Разбира се, могѫт да се направѭт разнообразни възражения за съвместимостта на подобен архитектурен елемент със съвременнийът начин на живот: трудно ще е за отопление, шумовете от всеки етаж по-лесно ще достигат до другийът, губи се възможност за една стая повече.

Когато сѫ строени сградите, които разглеждам, самата концепция за отопление е била коренно различна: топло е било само край камината! Никой не е имал за цел да отоплява тези огромни обеми. Единственото смислено решение за адаптация днес ми се струва, че е подовото отопление. В случая с дворецът Пешот височината не е огромна и това ограничава енергийните загуби. Между таванът и покривът може да се направи добра изолация.

Въпросът с шума е по-особен: в моята концепцията, на вторийът етаж би имало единствено спални, а кухнята, трапезарията, библиотеката бихѫ били долу. Това предполага до голѣма степен, че относително рѣдко ще има хора и на двата етажа. Ако се сложи музикален инструмент в крѫглата стая, движението на звукът се превръща в предимство: слушащите могѫт да бѫдѫт както долу, така и горе, на балконът.

Колкото до загубата на пространство, ще отбележѫ само, че именно разхищението е белег на лукс. Ако не можем да си позволим загубата на една стая, не трѣбва изобщо да се занимаваме с разсъждения за подобно вѫтрешно устройство в днешно време.

Крѫглото помещение създава и друг проблем: приспособяването му към една изобщо казано правоѫгълна сграда. Какво да правим с пространствата между правите и крѫглите стени? Въпросът е решен по еднакъв начин и от Паладио, и от архитектът на дворецът Пешот, Жан-Батист Дюфар (Jean-Baptiste Dufart): стълбища! Villa Rotonda има четири стълбища, нашийът дворец само едно. Второто мѣсто между крѫгът и правите стени е използвано и на двата етажа за коридорче.

Вторийът етаж на дворецът Пешот. Добре се вижда хитро вместеното стълбище и коридорът разположен в другийът ѫгъл между крѫгът и правите стени. Сградата има и второ стълбище, което тук не се вижда, защото е на първийът етаж.