Дворецът Во-льо-Виконт и Пешот

Завършен през 1661 година, дело на архитектът Луи Льо Во, дворецът Во-льо-Виконт (château de Vaux-le-Vicomte) е с уникално значение в историята на френската, а и световната архитектурата. Нѣма да се впускам в подробности, но:

• това е първийът пример за последователно прилагане на принципите на френскийът класицизъм;
• това е първийът дворец с разположение на залите в две редици (преди това всички зали сѫ били разположени една след друга, поради което от една в друга е можело да се отиде само с прекосяване на междинните зали);
• в него се намира първата стая планирана за трапезария;
• архитектът, Лиу Льо Во, е и първийът архитект на Версай; самийът Версайски дворец е продължение на идеите, приложени във Во-льо-Виконт.

Специфична характеристика на дворецът Во-льо-Виконт е огромнийът, леко елиптичен купол, който заема централната част от задната фасада и под който се намира главната зала на дворецът. Повечето снимки на сградата сѫ направени именно от страна на куполът. Не трѣбва да се забравя, обаче, че входът се намира от другата страна и че посетительт не вижда куполът, пристигайки в дворецът.

В тази статия ме интересува не външнийът вид на дворецът, а вѫтрешното му устройство, което е една от големите и наложили се в последствие иновации в постройката. За да разбере човек сѫщността на промѣната, нужно е първо да се запознае с нормалното разпределение и разположение на залите в един дворец предхождащ класицизмът.

Да вземем за пример огромнийът замък Шамбор, построен за крал Франсоа I в началото на XVI в. От чертежът по-долу е видно, че болшинството от залите сѫ продълговати и свързани непосредствено една с друга с врати. Тази организация на вѫтрешното пространство налага на посетительт да прекосява дълги поредици от зали, чиито интериори трѣбва да го впечатлѭт, преди да достигне до залата, в която ще бѫде посрещнѫт от домакинът (т.е. от кральт). Не сѫществуват никакви коридори, позволяващи по-дискретно придвижване или заобикаляне на междинните зали. 

Основен етаж на замъкът Шамбор, началото на XVI в.

По съвсем различен начин стоѭт нещата във Во-льо-Виконт. Залите сѫ организирани в две редици, едните с прозорци на основната фасада (долу, на чертежът), другите с изглед към градините (горе). Макар и между двете редици зали все още да не сѫществува коридор, възможно е придвижването само през една от двете редици. Структурата се разпада на четири периферни части, организирани около една централна (овалнийът салон и вестибюлът). 

Основен етаж на дворецът Во-льо-Виконт, втората половина на XVII в.

Характерен е ансамбълът образуван от залите с номера 3, 4 и 5 на схемата. Това сѫ покоите, предназначени за кральт при гостуването му в дворецът. Зала 3, наричана на френски antichambre (пред-стая), а на български понѣкога чакалня, защото това е помещението, в което приближените на господарьт на покоите изчакват да бѫдѫт приети за среща. Най-голѣмото помещение, зала 4, е самата стая, кѫдето се състоѭт аудиенциите. Зала 5, по-закѫтана, е работнийът кабинет. Към тази триада от стаи може да се добави и тоалетен кабинет, преобраз на днешните обособени бани.

Во-льо-Виконт е интересен и в отвесното разпределение на залите. Главнийът салон (номер 2 на горната схема) заема височината на двата етажа на сградата. Това се вижда достатъчно добре на следващата схема. Огромното пространство, което се заделя по този начин, е още повече увеличено от наличието на купол (но не този, който се вижда отвън: става въпрос за изключително типична структура на двоен купол, която може да се наблюдава в неизчислим брой църкви). Забелязва се сѫщо и че залите на вторийът етаж сѫ чувствително по-ниски от тези на главнийът етаж.

Напречен разрез на дворецът Во-льо-Виконт по оста свързваща вестибюлът и главнийът салон.

Повърхността на куполът е украсена с фрески, които се намират на 18 м. височина от пода на салонът. Обзавеждане за залата не е било предвидено. Предполагам, че се е ползвала за угощения и за танци, както и други забавления (музика).

Какво е планът на дворецът Пешот, ако не умалено копие на Во-льо-Виконт? За да бѫде сравнението опростено, помествам двата плана един до друг. Вестибюлът и главнийът салон запазват позициите си, макар и вестибюлът на Во-льо-Виконт да е чувствително по-малък от салонът, защото край него са съорѫжени стълбищата; четирите групи от зали, разположени около това ядро, сѫ сведени до единични зали. В отвесно отношение (чертежи нѣма да помествам), нещата сѫщо стоѭт по сходен начин: главнийът салон на дворецът Пешот сѫщо е с височината на двата етажа и е покрит с купол. Голѣмата разлика е в покривната конструкцията, която при Пешот е много по-ниска и скрита за окото.

Сравнение на плановете на основните етажи на дворците Во-льо-Виконт и Пешот.