Извънградски вили в районът на Бордо

Статията "Смърт и възкресение на Квадратната кѫща в Арлак" ("Mort et résurrection de la Maison Carrée d'Arlac"), за която вече писах, е част от една прекрасна книга, озаглавена "Извънградски вили в районът на Бордо" (Maisons de campagne en Bordelais), публикация на CERCAM (Centre d'Etude et de Recherche sur le Classicisme dans l'Art Moderne -- Център за изучаване и проучване на класицизмът в съвременното изкуство) към университетът Бордо III. Порѫчах книгата на старо през Amazon и само за петнадесетина евро се сдобих с чудесно издание, посветено на архитектурата, която най-живо ме вълнува в моментът.

Всичко е казано много добре още в предговорът: "Целта не е да съперничим на луксозните издания от светски или рекламен тип, които любителите на книги-вещи оставят по холските масички.", стр. 9 ("Le but n'est pas de rivaliser avec les somptueuses publications à caractère mondain ou publicitaire que les amateurs épris de livres-objets laissent traîner sur les tables de salon." p. 9). Книгата е издържана в академичен стил, без да бѫде отблъскаваща за любительт, който съм аз. Илюстрациите сѫ обилни, без да изяждат мѣстото на текстът, който е повече от съдържателен.

Книгата се състои от нѣколко части. Първата е посветена на обзор на районът на Бордо в неговото многообразие. Разгледано е в подробности землището на Градинян (Gradignan). Втората част се занимава с устройството на парковете на дворците и вилите, отделено е внимание и на сервизните сгради.

Третата част, най-интересната за мене, е посветена на архитектурата на вилите. Разгледани сѫ поотделно пет различни здания: Labottière (сега Institut culturel Bernard Magrez в Бордо), La Jalle (кѫща сега в Бордо, в недобро състояние, по всичко личи), Chênevert (в Mérignac; сега има вино, което се произвежда на земите на тази вила, самата вила присѫства на етикетът), Castel d'Andorte и Peyronnet.

Вилата Chênevert присѫства на етикетът на виното, което се произвежда в неѭ.

Следва част посветена на интериорите на домовете. Книгата завършва с преглед на нѣколко трансформации на класически сгради. Именно в тази част се намира статията за дворецът Пешот, който стои и на корицата на книгата. Следват библиография и разнообразни азбучни показалци.

"Извънградски вили в районът на Бордо", издадена през 1994 от CERCAM.

Château Peychotte -- критичен поглед

Още в средата на декември се свързах с кметството на Мериняк (Mérignac), което е настоящийът собственик на дворецът Пешот, с молба за информация за вѫтрешното разпределение, по-специално на подземните части. Тогава ме потърсихѫ по телефон и ми обещахѫ доста документи, които щѣхѫ да ми изпратѭт по пощата.

През цѣлата коледна ваканция очаквах въпросната пратка и проверявахъ пощенската кутия с очакване и надежда. Ваканцията свърши, а все още нищо не беше пристигнѫло. Вече мислех да се обаждам отново, когато големийът плик пристигнѫ. Получих повече отколкото очаквах! Приятна картонена папка, с писмо подписано и подпечатано от кметът на градът и голѣмо количество цветни и черно-бели копия на разнообразни документи, предимно публикации в местнийът печат. Особено интересни сѫ снимките от вѫтрешността на дворецът преди реставрацията.

Сега обаче ще разкажѫ за извънредно интересната статия на Робер Кусте и Бернар Фонкерни, "Смърт и възкресение на Квадратната кѫща в Арлак" (Robert Coustet, Bernard Fonquernie, "Mort et résurrection de la Maison Carrée d'Arlac", Maisons de Campagne en Bordelais, XVIe-XIXe s., CERCAM. Talence, 1994).

Двамата автори стѫпват на сѫществуващите вече публикации, включително статията на Perreau (която получих по мейл през декември), но и на нови документи, и подхождат към дворецът Пешот много по-безпристрастно. Макар и да нѣма неоспорими доказателства, архитектът на сградата изглежда не е Дюфар, а Алекси Роше (Alexis Roché), друг ученик на Виктор Луи (Victor Louis).

В описанието на сградата, авторите акцентират изчистеността на външната и вѫтрешната декорация и начинът по който бедността на всички останѫли фасади подчертава оригиналността на южната, с нейната крѫгла колонада.

Северната фасада (долу) по никакъв начин не издава на посетительт какво го очаква от другата страна на сградата (горе). 

Обръщат внимание и на фактът, че много от прозорците на страничните фасади сѫ запушени, включително защото нѣкои от вѫтрешните стени водѭт до тѣх, което не говори твърде добре за планировката на разпределението.

Описанието на главнийът салон е много подробно и включва фреските по засводената част под вѫтрешнийът балкон, датиращи от доста по-късен период.

Архивна снимка. Главнийът салон откъм северната врата, през която се влиза в него. В дъното се виждат трите врати водещи към градината. Най-горе се вижда пробитийът таван във форма на купол, гредите сѫ оголени. В средата е парапетът на вѫтрешнийът балкон, а под него, в много лошо състояние, сводът, който е бил изрисуван.

Особен интерес за мен представлявахѫ критичните забележки за архитектурата на дворецът. Те започват още отвън, с капителите на осемте колони. Внимателнийът поглед показва, че листата на коринтскийът капител съвсем не отговарят на класическийът модел, както може да се види на снимките по-долу: вместо да се извиват навън в горната си част (снимка влѣво), те продължават да се движат нагоре (вдѣсно).

Авторите сѫ особено критични относно устройството на покривната конструкция, която благоприятства запушването на отходните канали за дъждовната вода, натрупването ѝ и проникването ѝ през тавана. Именно поради лошото устройство на покривът състоянието на сградата бързо се е влошило след изоставянето ѝ. На нѣкои стари снимки се вижда как почти всички подове, изцѣло от дърво, да се сринѫли. Там е работата, че архитектът се е постарал да скрие напълно покривът от погледът на поситетельт и поради тази причина го е направил много нисък. Това личи особено добре на долнийът чертеж. Малко встрани от центърът на куполът се намира най-ниската точка от покривът.

На чертежът се вижда и друг недостатък на салонът: вѫтрешнийът балкон не е на сѫщото ниво като останѫлите стаи на вторийът етаж. Куполът е твърде нисък и горната част на прозорците на вторийът етаж се оказва закрита. Авторите на статията дори се съмнѣват, че настоящийът вид на покривът и на главнийът салон сѫ автентични. В действителност, липсват каквито и да е колони вѫтре в салонът, които да поддържат куполът, както физически, така и естетически. За сравнение, прилагам снимка от дворецът Во-льо-Виконт и един чертеж от Жак-Франсоа Блондел. 

И в двата случая долнийът етаж е обграден с колони, а куполът е разположен едва над вторийът етаж, вместо да го затваря в горната му част.

Изводът е, че дворецът Пешот съвсем не е пълен пример за успешна архитектура. Както лесно се установява, когато човек търси снимки, заслужава внимание главно южната фасада, до голѣма степен заради оригиналността си, но и заради сходството си с далеч по-прочутийът Бѣл Дом във Вашингтон. Вѫтрешното устройство на зданието не представлява интерес.

Жак-Франсоа Блондел

Един от авторите, които се споменават много редовно в Au service du château на Morin е френскийът архитект Жак-Франсоа Блондел (Jacques-François Blondel). Неговата двутомна De la distribution des Maisons de Plaisance (1737) може да бѫде свалена в pdf формат безплатно от сайтът на Френската национална библиотека ето тук. Именно това и направих преди нѣколко дена и потънѫх в извънредно интересно, не само от архитектурна гледна точка, четиво.

Книгата е съставена от два тома: първийът е посветен на разпределението на помещенията в дворците извън градът и на външната им украса; вторийът се занимава с вѫтрешната украса. И двата тома сѫ изключително богато илюстрирани със стотици гравюри от авторът (в действителност става въпрос за чертежи и проекти за декоративни елементи). Първийът том, който засега четѫ, е съставен от пет части, всѣка една от които представлява подробно описание на проект за конкретна сграда: започва се от най-големийът дворец, с дължина на фасадата от 50 сажена (около 100 м) и се стига до малък едноетажен дворец в италиански стил с фасада от 15 сажена. Общите принципи не сѫ изложени отделно, а вѫтре в описанията на конкретните сгради. Томът е снабден с азбучен показалец, в който все пак сѫ обобщени нѣкои принципи. 

Всеки един от петте проекта за дворци е интересен по свой си начин. На мен лично най-силно впечатление ми направихѫ първийът и последнийът: първийът, защото поради големите си илюстрира множество принципни положения и дава добра идея за ежедневнийът живот в един дворец и за удобствата, които сѫ се ценяли; последнийът, защото представлява сграда в италиански стил, с огромен салон по-висок от всички останѫли стаи.

Дворецът в италиански стил, предложен от Блондел. Главна фасада. Добре се вижда височината на главнийът салон, която се издига в средата на сградата. Богатата скулптурна украса сѫщо има италианско излѫчване.

Начинът, по който Блондел описва и обяснява разпределението на помещенията е безкрайно приятен и интересен, защото силно напомня на туристическа обиколка: винѫги се започва от главнийът ход, минава се надѣсно, стаите се описва една подир друга, заедно с функционалните си връзки; когато дѣсното крило бѫде изчерпано, минава се влѣво, кѫдето се процедира по сѫщийът начин; ако има втори етаж, преминава се към него. 

Планът на вторийът етаж на най-големийът дворец, с фасадата от 100 м. Щрихованите зали, главнийът салон и параклисът, сѫ с височина на два етажа. Поредицата от помещения вдѣсно, разделени с видимо по-тънки стени, сѫ разположени над галерия на първи етаж - това и причината разделящите ги стени да сѫ по-леки, защото нѣмат опора на долнийът етаж. Както в дворецът Пешот, главнийът салон е снабден с балкон, който тук служи и за преминаване от едното в другото крило на сградата, без да се налага да се ползва чакалнята (квадратното помещение в средата).

Започнѫх да превеждам петата част, посветена на дворецът в италиански стил. Засега върви добре, поне откъм технически термини (френско-българскийът политехнически речник, който имам отдавна, за пореден пѫт се оказа много добър и богат, включително на архитектурни термини). Налага се да преобразувам нѣкои изречения, по стилистически особености. Изказът на архитектът не е никак техничарски, тъкмо обратното, изпъстрен е с всѣкакви украшения, за да се хареса на изтънчените умове на времето.

Дворецът Багател в Париж

Нѣколко класически двореца носѭт името Bagatelle, буквално "дреболия", поради малките си размери и предназначението си: не за живеене, а за прекарване на нѣколко часа в забавление. Ще говорѭ единствено за дворецът Багател в Булонскийът лес, край Париж, и то без да се спирам на подробности свързани с историята му. 

Багател е построен през 1777 за граф д'Артоа (бѫдещ крал Шарл X от 1824 до 1830 год.). Самото строителство трае малко повече от два месеца (64 дена) и по този начин графът печели облог с кралица Мария-Антоанета. Архитектурата и интериорнийът дизайн сѫ дело на Беланже (François-Joseph Bélanger). Дворецът е перфектен пример за малките луксозни дворци, наричани folies (от латинското folia листа, защото се намирали сред паркове; но на френски folie означава и лудост, откѫдето интересна игра на думи).

Главна фасада.

Фасада към градината.

 Както е видно от снимките, спирам се на Багател заради сходството му с Пешот. Макар и още по-малък, дворецът следва сѫщата принципна схема: вестибюл, салон на два етажа, четири странични помещения. Различките сѫ в подробностите, но заслужават внимание, отчасти именно защото структурата е вместена в още по-малко пространство: основната фасада на Пешот има седем прозорци, а Багател едва три.

План на основнийът (влѣво) и на вторийът (вдѣсно) етаж на дворецът Багател в Париж. 

Влиза се във вестибюл, в дъното на който се намира стълбище водещо към вторийът етаж. Вестибюлът комуникира непосредствено с две стаи: трапезария (влѣво) и билярден салон (вдясно). Посредством коридори, отклоняващи се под ѫгъл от 45° и разположени между големите стаи и крѫглийът салон, вестибюлът се свръзва с две по-малки стаи, будоари, деснийът от които е свързан с малко стълбище. Коридорите водѭт и до главнийът крѫгъл салон, чиято височина заема двата етажа, и до страничните стаи, едната от които, трапезарията, сѫщо е овална: разликата с правоѫгълникът е заета от гардероби или врати. Билярдната зала, от своя страна, е осмоѫгълна и ѫглите сѫ използвани по сѫщийът начин както облите елементи на трапезарията.

Нѣкогашната трапезария в дворецът Багател.

Билярната зала. Виждат се ѫглите, изпълнени с прави елементи, а не с овални, за разлика от трапезарията.

Вторийът етаж има доста по-хаотичен характер и е разбит на четири спални, две от които, долепени до главната фасада, снабдени с кабинет и чакалня. Пета спалня се намира над вестибюлът и повтаря, в левийът си ѫгъл (на чертежът по-горе) схемата на големите стаи на основнийът етаж, а именно: заоблени ѫгли, в които сѫ вместени гардероб и врата. Главното стълбище води до малко пространство, свързано с три чакални. Малките спални, с прозорци към градината, нѣмат собствени чакални и сѫ свързани с малки стълбища, едно от които идва от основнийът етаж, а другото явно се качва на покрива. 

Главнийът салон е крѫгъл и с височината на два етажа (подобни стаи се наричат на френски à l'italienne, по италиански маниер). Разделен е визуално на осем дѣла, три от които сѫ френски прозорци гледащи към градината (както в дворецът Пешот). Всички останали дѣлове, включително тези, които съдържат врати, носѭт огледала. Този трик увеличава визуално пространството и отразява градините, които се виждат през френските прозорци. За съжаление, обзавеждането е в противнийът ми стил Луи XVI.

Крѫглийът салон. Виждат се огледалата, включително и върху вратите, чрез които се осѫществява връзката с другите стаи.

В заключение ще кажѫ, че в дворецът Багател ме пленява изобретателността, с която е използвано пространството: коридорите, сместени между два дѣла на овални стени, огледалата в главнийът салон, гардеробите в другите ѫгли на овалните салони. 

Дворецът Во-льо-Виконт и Пешот

Завършен през 1661 година, дело на архитектът Луи Льо Во, дворецът Во-льо-Виконт (château de Vaux-le-Vicomte) е с уникално значение в историята на френската, а и световната архитектурата. Нѣма да се впускам в подробности, но:

• това е първийът пример за последователно прилагане на принципите на френскийът класицизъм;
• това е първийът дворец с разположение на залите в две редици (преди това всички зали сѫ били разположени една след друга, поради което от една в друга е можело да се отиде само с прекосяване на междинните зали);
• в него се намира първата стая планирана за трапезария;
• архитектът, Лиу Льо Во, е и първийът архитект на Версай; самийът Версайски дворец е продължение на идеите, приложени във Во-льо-Виконт.

Специфична характеристика на дворецът Во-льо-Виконт е огромнийът, леко елиптичен купол, който заема централната част от задната фасада и под който се намира главната зала на дворецът. Повечето снимки на сградата сѫ направени именно от страна на куполът. Не трѣбва да се забравя, обаче, че входът се намира от другата страна и че посетительт не вижда куполът, пристигайки в дворецът.

В тази статия ме интересува не външнийът вид на дворецът, а вѫтрешното му устройство, което е една от големите и наложили се в последствие иновации в постройката. За да разбере човек сѫщността на промѣната, нужно е първо да се запознае с нормалното разпределение и разположение на залите в един дворец предхождащ класицизмът.

Да вземем за пример огромнийът замък Шамбор, построен за крал Франсоа I в началото на XVI в. От чертежът по-долу е видно, че болшинството от залите сѫ продълговати и свързани непосредствено една с друга с врати. Тази организация на вѫтрешното пространство налага на посетительт да прекосява дълги поредици от зали, чиито интериори трѣбва да го впечатлѭт, преди да достигне до залата, в която ще бѫде посрещнѫт от домакинът (т.е. от кральт). Не сѫществуват никакви коридори, позволяващи по-дискретно придвижване или заобикаляне на междинните зали. 

Основен етаж на замъкът Шамбор, началото на XVI в.

По съвсем различен начин стоѭт нещата във Во-льо-Виконт. Залите сѫ организирани в две редици, едните с прозорци на основната фасада (долу, на чертежът), другите с изглед към градините (горе). Макар и между двете редици зали все още да не сѫществува коридор, възможно е придвижването само през една от двете редици. Структурата се разпада на четири периферни части, организирани около една централна (овалнийът салон и вестибюлът). 

Основен етаж на дворецът Во-льо-Виконт, втората половина на XVII в.

Характерен е ансамбълът образуван от залите с номера 3, 4 и 5 на схемата. Това сѫ покоите, предназначени за кральт при гостуването му в дворецът. Зала 3, наричана на френски antichambre (пред-стая), а на български понѣкога чакалня, защото това е помещението, в което приближените на господарьт на покоите изчакват да бѫдѫт приети за среща. Най-голѣмото помещение, зала 4, е самата стая, кѫдето се състоѭт аудиенциите. Зала 5, по-закѫтана, е работнийът кабинет. Към тази триада от стаи може да се добави и тоалетен кабинет, преобраз на днешните обособени бани.

Во-льо-Виконт е интересен и в отвесното разпределение на залите. Главнийът салон (номер 2 на горната схема) заема височината на двата етажа на сградата. Това се вижда достатъчно добре на следващата схема. Огромното пространство, което се заделя по този начин, е още повече увеличено от наличието на купол (но не този, който се вижда отвън: става въпрос за изключително типична структура на двоен купол, която може да се наблюдава в неизчислим брой църкви). Забелязва се сѫщо и че залите на вторийът етаж сѫ чувствително по-ниски от тези на главнийът етаж.

Напречен разрез на дворецът Во-льо-Виконт по оста свързваща вестибюлът и главнийът салон.

Повърхността на куполът е украсена с фрески, които се намират на 18 м. височина от пода на салонът. Обзавеждане за залата не е било предвидено. Предполагам, че се е ползвала за угощения и за танци, както и други забавления (музика).

Какво е планът на дворецът Пешот, ако не умалено копие на Во-льо-Виконт? За да бѫде сравнението опростено, помествам двата плана един до друг. Вестибюлът и главнийът салон запазват позициите си, макар и вестибюлът на Во-льо-Виконт да е чувствително по-малък от салонът, защото край него са съорѫжени стълбищата; четирите групи от зали, разположени около това ядро, сѫ сведени до единични зали. В отвесно отношение (чертежи нѣма да помествам), нещата сѫщо стоѭт по сходен начин: главнийът салон на дворецът Пешот сѫщо е с височината на двата етажа и е покрит с купол. Голѣмата разлика е в покривната конструкцията, която при Пешот е много по-ниска и скрита за окото.

Сравнение на плановете на основните етажи на дворците Во-льо-Виконт и Пешот.

Château Peychotte - продължение

И така, благодарение на ефикасността на френските държавни служители, вече разполагам с нова информация за дворецът Пешот, и по-точно със статията на E. Perreau публикувана в Bulletin et Mémoire de la Société archéologique de Bordeaux, брой 65, от крайът на 60-те години на XX в.

Статията е изключително подробна относно всички собстеници на дворецът, от банкерът Samuel Charles Peixotto, който го построява, до строителната компания, която го купува в средата на XX в., за да построи жилищни кооперации в паркът. Има интересна информация и за архитектът, Jean-Baptiste Dufart, който като цѣло е работил в районът на Бордо. Що се отнася до самийът дворец, научих повече за вѫтрешната украса, за разпределението и предназначението на стаите, от части и за използваните материали. Изумително е колко голѣмо проучване е провел авторът, E. Perreau, в най-различни архиви, как е събрал разхвърляните тук и там бележки за дворецът из различни книги посветени на архитектурата. Възхищавам се на този труд!

Откъм илюстрации, както може да се очаква за публикация от това време, материалът е беден количествено, но пък стойностен. Особено ценни сѫ чертежите, които посочват предназначението на всѣка стая.

Чертежи на приземнийът и на първийът етаж на дворецът Пешот, според статията на E. Perreau.

Както вече знаех, на приземнийът етаж, влѣво от главнийът салон, се е намирала трапезарията, а до неѭ, логично, кухнята. Интересно е, че във фоайето е имало общо седем врати, а не шест, както изглежда на чертежът: една водеща към главнийът салон, една към кѫсийът коридор, по който се стига до трапезарията, една към стълбището, водещо на етажът и към тавана, една към кухнята, една към нещо като гардеробна, една към друга стая и втора врата на стената към кухнята, но зад която има стена. Тази врата е била поставена единствено за симетрия. Лошото е, че по този начин, поне според мен, фоайето се претрупва от врати. Съвсем спокойно бихме могли да си представим, че към стълбището врата нѣма, че самото стълбище се вижда от фоайето; по сѫщийът начин и за коридорът водещ към трапезарията. Гардеробното помещение би могло да се превърне в сервизно помещение за стаята в горнийът десен ѫгъл на чертежът (тоалетна, например), а фалшивата врата просто да изчезне.

На първийът етаж имаме зала за билярд над фоайето, спални, библиотека. Ако искаме да модернизираме сградата, можем спокойно да сместим пет спални, ако ширината на билярдната зала се скѫси, за да се оформи коридор, който води от стълбището към западните стаи. Библиотеката, заедно с малкото коридорче, което води към неѭ, би се превърнѫла в стая с формата на буквата Г. По подобен начин, могѫт да се слеѭт и двете стаи, които се намират на долнийът етаж и да се получи друго Г-образно помещение, в което се влиза директно от главнийът салон (но не и от стаята в североизточнийът ѫгъл).

Château Peychotte

За château Peychotte вече споменах, когато говорих за неокласицизмът в частните домове. Тук ми се струва уместно да уточнѭ какво точно означава думата château в този контекст, защото преводът със "замък" далеч невинѫги е удовлетворителен.

Богаташите сѫ имали два вида домове: в градът и на село. В първийът случай става въпрос за сгради, построени върху много по-малки терени, поради простата причина, че се намират в градът. В различните езици тези два вида домове се различават посредством различни двойки думи: на френски, градскийът дом се нарича hôtel, понѣкога уточнено с прилагателното particulier, а домът на село се нарича château. В сѫщото време, думата château се ползва и за средновековните здраво укрепени замъци. На италиански, градскийът дом е palazzo, а този на село е villa. Не ми е известно дали има нѣкаква утвърдена номенклатура на български, но аз ще се придържам към повече или по-малко буквални преводи, според географскийът контекст на сградата.

Та, château Peychotte (дворецът Пешот) е бил построен, за да служи за "кѫща на село" на банкер евреин с португалски произход, Samuel Carlos (Charles) Peixotto. Намира се в землището на гр. Мериняк (Mérignac) и е бил завършен общо взето когато започва Френската революция (1789). Собственикът не го е ползвал много, защото е банкрутирал и се е наложило да продаде домът.

В средата на XX в. сградата е в изключително лошо състояние. Включена е в списъкът на Сградите с историческо значение (Monuments historiques), а след това купена от кметството на Мериняк. Понастоящем има план да бѫде превърнѫта в Консерватория.

Интересно е как се снабдих с информация за този изключително интересен дворец. Разказът ще разкрие и елементи от френското разбиране за обществени служби (service public).

Набавяне на информация

Най-напред рових из Интернет: има статия в Уикипедия, намерих публикации по блогове, но всичко беше по-скоро оскѫдно, макар и имаше нѣколко скици на вѣтрешното разпределение и и на други архитектурни елементи. В Уикипедия имаше съвсем кратка библиография, изчерпваща се с препратки към два-три сайта и към една статия, публикувана в специализирано издание през 60-те години на XX в.

Започнѫх с мейл до кмеството на Мериняк, с молба да ми изпратѭт планове на подземието (в Интернет намерих само планове на приземнийът и на първийът етаж).

После потърсих в каталогът на лионската библиотека статията, която се споменаваше в Уикипедия. След като не ѭ намерих, реших да пишѫ на Société archéologique de Bordeaux, в чийто сборник (Bulletin et Mémoire) е поместена публикацията. Именно оттам започнѫ да се разплита кълбото, защото ми отговорихѫ с два елемента: (1) че могѫт да ми изпратѭт томчето, което съдържа статията, срещу 15 евро; (2) че една държавна служба (Инвентар и културно наследство) е правила проучвания на сградата и че могѫ да се свържѫ и с тѣх за повече информация.

Макар че от кметството ми бѣхѫ звъняли още на следващата сутрин (не можах да вдигнѫ, защото бѣх в час), добрите новини дойдохѫ от службата за Културно наследство. Не само ми изпратихѫ сканирани снимки и скици на дворецът Пешот, както и текстове съпѫтствали вписването му сред защитените сгради, а и ми предложихѫ сканирана статията от Бюлетинът на археологическото дружество в Бордо! Така е сигурно, че могѫ да си спестѭ купуването на книжнийът носител, макар и да трѣбва да изчакам до следващата седмица за самийът материал.

Архитектура на дворецът

Повечето описания на представителни сгради се ограничават само с очевидното, а именно външнийът вид. За да разбереш истински сградата, обаче, е далеч по-интересно да изучиш вѫтрешното ѝ устройство, начинът по който е използвано пространството. Мен лично ме вълнува силно и как се е живеело, защото иначе архитектурата губи много от значението си и се превръща в украса, без никакви практическа стойност.

Северната фасада, на която се намира парадното стълбище и главнийът вход на дворецът.

Южната фасада, с изглед към паркът. Колонадата е от шест колони и два пиластъра, в коринтски стил.

Самийът външен вид е лесен за възприемане, северната фасата е дори изключително изчистена, украсена единствено с декоративни парапети на стълбището, в долната част на прозорците и на покрива. Сѫщинскийът покрив не се вижда. И двете фасади имат монументални стълбища. Сградата има един полувкопан етаж, със съвсем малки прозорци, и два етажа, първийът от които подчертано по-висок.

Прозорците на южната фасада обаче заблуждават: загатнѫтите крѫгли помещения в действителност не сѫ две, а само едно, с височината на двата етажа. Именно тук е и спецификата на двореца Пешот и неговата връзка с Villa Rotonda на Palladio.

Най-добре си личѫт нещата на следнийът разрез, който е сред предоставените ми от Службата за културно наследство документи:

Крѫглото помещение, което е главното в цѣлата сграда, е свързано и с двата етажа и се осветява и от двата реда прозорци. Когато си долу, цѣлата височина от повече от шест метра се развива пред погледът ти, преди е имало рисунки както по тавана, леко заоблен, така и по целийът пояс, който служи за преход от големийът диаметър на стаята към по-малкийът на отвора към горнийът етаж. От вторийът етаж разполагаш с пространство за обиколка около отворът към долнийът етаж, нещо като балкон, но не насочен навън, а навѫтре. Безопасността е осигурена от парапет в сѫщийът стил като външните.

Следнийът разрез на Villa Rotonda показва приликата в концепцията, макар и при дворецът Пешот крѫглата стая да е много по-добре осветена и, струва ми се, пригодена за живот, а не просто да служи като разпределителна за останѫлите помещения:

Освен че е много по-висока, крѫглата стая на Villa Rotonda няма никакви прозорци. Всичката светлина идва от четирите коридора, които ѭ свързват с четирите фасади.

Разбира се, могѫт да се направѭт разнообразни възражения за съвместимостта на подобен архитектурен елемент със съвременнийът начин на живот: трудно ще е за отопление, шумовете от всеки етаж по-лесно ще достигат до другийът, губи се възможност за една стая повече.

Когато сѫ строени сградите, които разглеждам, самата концепция за отопление е била коренно различна: топло е било само край камината! Никой не е имал за цел да отоплява тези огромни обеми. Единственото смислено решение за адаптация днес ми се струва, че е подовото отопление. В случая с дворецът Пешот височината не е огромна и това ограничава енергийните загуби. Между таванът и покривът може да се направи добра изолация.

Въпросът с шума е по-особен: в моята концепцията, на вторийът етаж би имало единствено спални, а кухнята, трапезарията, библиотеката бихѫ били долу. Това предполага до голѣма степен, че относително рѣдко ще има хора и на двата етажа. Ако се сложи музикален инструмент в крѫглата стая, движението на звукът се превръща в предимство: слушащите могѫт да бѫдѫт както долу, така и горе, на балконът.

Колкото до загубата на пространство, ще отбележѫ само, че именно разхищението е белег на лукс. Ако не можем да си позволим загубата на една стая, не трѣбва изобщо да се занимаваме с разсъждения за подобно вѫтрешно устройство в днешно време.

Крѫглото помещение създава и друг проблем: приспособяването му към една изобщо казано правоѫгълна сграда. Какво да правим с пространствата между правите и крѫглите стени? Въпросът е решен по еднакъв начин и от Паладио, и от архитектът на дворецът Пешот, Жан-Батист Дюфар (Jean-Baptiste Dufart): стълбища! Villa Rotonda има четири стълбища, нашийът дворец само едно. Второто мѣсто между крѫгът и правите стени е използвано и на двата етажа за коридорче.

Вторийът етаж на дворецът Пешот. Добре се вижда хитро вместеното стълбище и коридорът разположен в другийът ѫгъл между крѫгът и правите стени. Сградата има и второ стълбище, което тук не се вижда, защото е на първийът етаж.