Световни посоки

Световни посоки

Световните посоки сѫ начин да се ориентаме в пространството, без да отчитаме своята конкретна позиция. Световните посоки, за разлика от егоцентричните дѣсно, лѣво и т.н., сѫ абсолютни; егоцентричните, които зависѭт от конкретното положение на човекът, който ги ползва, сѫ относителни.

Всички знаѭт четирите основни посоки на светът на български: север, юг, изток, запад. Макар днес да се определят с компас, традиционно те сѫ по-скоро свързани с положението на слънцето. "Изток" посочва откѫде то "изтичва", а "запад" накѫде "запада". В други славянски езици, например полски, свързани с положението на слънцето сѫ и други посоки (południe означава юг, т.е. мѣстото, кѫдето се намира слънцето в средата на деньт).

Всички останѫли посоки се образуват от четирите основни: северозапад, север-северозапад и т.н.

В много езици обаче има специални думи за четирите междинни посоки между основните. Вече споменах за положението в родствените на финскийът език. Така стоѭт нещата обаче и в различни индийски езици, сред които санскрит и каннада. Осемте посоки на светът там сѫ свързани с божества, известни като "осемте пазачи" (अष्ट दिक्पल). Статуи на тези пазачи присѫтстват в храмовете, разположени по предсказуемийът начин. Практически различаването им се осѫществява благодарение на животното, което яздѭт, както следва:

Божество	Посока	Животно
इन्द्र Индра	Изток	слон
अग्नि Агни	Югоизток	овен
यम Яма	Юг	бивол
निरृति Нирити	Югозапад	куче, магаре
वरुण Варуна	Запад	лебед, риба, крокодил
वयु Ваю	Северозапад	елен
कुबेर Кубера	Север	слон
ईशान Ишана	Североизток	вол

Бързо се вижда, че две божества яздѭт едно и сѫщо животно, че за нѣкои има различни варианти, т.е. системата не е доизпипана, нито приета навсѣкѫде.

 Повече от четири световни посоки има и в средиземноморската култура. Там те сѫ изразени чрез имена на ветрове. Нещата изглеждат доста объркано в историческа перспектива, но към настоящийът момент има осем основни вѣтъра, които посочвам с италианските им имена:

Вѣтър	Посока
Tramontana / Трамонтана	Север
Greco / Греко	Североизток
Levante / Леванте	Изток
Scirocco / Широко	Югоизток
Marino / Марино	Юг
Libeccio / Либечо	Югозапад
Ponante / Понанте	Запад
Maestro / Маестро	Северозапад

Тези ветрове, чийто брой варира при различните средиземноморски народи и автори, образуват т.нар. роза на ветровете, която краси много карти. На тази страница може да се прочете на български за ветровете. Имената им сѫ деформации на италианските имена, но не е ясно откѫде сѫ се взели и защо сѫ деформирани.

Изучавайки по-задълбочено ветровете, Аристотел определя десет основни, давам им имена и ги описва. Описанието му обаче не е геометрически точно. Ветровете не духат задължително по световните посоки, на равномерни ѫглови интервали. Вѣтърът е конкретен, наблюдаем факт, а световните посоки сѫ абстракция. По-късни автори поемат по два различни пѫтя: или да отнемат два вѣтъра (като Ератостен от Кирена) и да сведѫт системата до осемте, чиито италиански имена посочих, или да добавят два (като Тимостен от Родос) и да стигнѫт до симетрична система с дванадесет вѣтъра.

Съчиненията на Тимостен от Родос не сѫ достигнѫли до нас прѣко, а чрез цитати при други автори. Той навѣрно е първийът грък, който придава на ветровете абстрактно значение на световни посоки.

Вѣтър	Посока
ἀπαρκτίας / апарктиас	Север
βορέας / бореас
καικίας / кайкиас
ἀπηλιώτης /апелиотес	Изток
εὖρος / еврос
εὐρόνοτος / евронотос
νότος нотос	Юг
λιβόνοτος / либонотос
λίψ / липс
ζέφυρος / зефирос	Запад
ἀργέστης / аргестес
θρασκίας / траскиас

Да отбележим, че при Тимостен два от ветровете имат съставни имена (евронотос и либонотос), образувани от имената на двата им съседни вѣтъра. Именно тези два липсват при Аристотел и сѫ добавени от Тимостен.

Така или иначе, налага се Ератостеновата система с осем вѣтъра, увековечена в Кулата на ветровете в Атина, може би първата метеорологическа станция в светът. Кулата е осмоѫгълна, в горната част на всѣка стена сѫ изобразени олицетворения на осемте вѣтъра.

Римляните като цѣло сѫ взаимствали много неща от гърци, защо не и ветровете? Сенека цитира друг римски учен, давайки имена за дванадесетте вѣтъра.

Вѣтър	Посока
Septentrio	Север
Aquilo
Caecias (от гръцки)
Subsolanus	Изток
Vulturnus
Euronotus (от гръцки)
Auster	Юг
Libonotus (от гръцки)
Africus
Favonius	Запад
Corus
Thrascias (от гръцки)

Плиний Стари обявява системата с дванадесетте посоки за твърде сложна и ѭ опростява до осем. Запазените осем съм поставил в тлъсти букви в горната таблица. Изчезват ветровете с гръцки имена, което е косвено свидетелство, че римляните не сѫ ги ползвали и че системата, посочена при Сенека, е по-скоро изкуствена. Съвършено изкуствена е системата на Витрувий, който изброява и подрежда двадесет и четири вѣтъра.

Карл Велики сѫщо бил възприел дванадесет световни посоки, но с германски имена. Интересното там е, че междинните посоки сѫ със съставни имена и първийът квадрант звучи така: Норд-рони, Норд-ост-рони, Ост-норд-рони, Ост-рони (тиренцата сѫ от мен). Все едно на български да различаваме североизток и изтокосевер.

При китайците традиционно има четири основни световни посоки, сѫщите като нашите, но, както при индийците, броенето започва от изток (откѫдето изгрѣва слънцето). Понеже китайците обичат нещата да сѫ по пет, има и посока "среда":

Китайска дума	Посока
東 дунг	Изток
南 нан	Юг
西 си	Запад
北 бей	Север
中 чжунг	Среда

Сѫществува обаче и традиционна система с повече посоки, известна като "земните клони", основана на наблюдение на орбитата на Юпитер (малко по-малко от дванадесет години за един пълен цикъл). Те участват в множество символни системи, които сега не си струва да се изброяват. Важното е, че сѫ свързани със световните посоки и че на всеки земен клон съответства животно (това е основата на китайскийът зодиак, така както е известен в западнийът свѣт).

Земен клон	Посока	Животно
子 цзъ	Север	Мишка
丑 чоу		Вол
寅 ин		Тигър
卯 мао	Изток	Заек
辰 чън		Дракон
巳 съ		Змия
午 у	Юг	Кон
未 уей		Овен
申 шън		Маймуна
酉 йоу	Запад	Петел
戌 сю		Куче
亥 хай		Свиня

Важно е да се отбележи, че животните сѫ съчетани със земните клони съвсем условно. Те сѫ нещо като синоними, предназначени да се ползват от неспециалисти.

Сѫществуват и системи, които въвеждат половинки (още дванадесет имена) и дори четвъртинки (със съставни имена). Макар и да сѫ били използвани от мореплаватели, подобни системи сѫ твърде сложни и редки.

Какво може да се каже в обобщение?

Много народи сѫ имали или все още имат системи за абсолютна ориентация с повече от четири световни посоки. Най-разпространени сѫ системите с осем посоки, по-рѣдко се срещат и с дванадесет. При индоевропейските народи посоките сѫ олицетворени -- с богове в Индия, с ветрове (които сѫщо сѫ богове, на практика) при гърци и римляни. При всички народи такива по-сложни системи сѫ били полезни на мореплавателите.

Добавянето на третинки от квадрант има практически смисъл, като се вземе пред вид, че слънцето не изгрѣва от едно и сѫщо мѣсто през лѣтото и през зимата. Точно от изток слънцето изгрѣва само в деньт на пролетното равноденствие (около 21 март). Максималното отклонение зависи от географската ширина, на която се намира наблюдательт, но в умеренийът пояс 1/3 от квадрант (30°) е приемливо приближение.

В китайската система делението на дванадесет нѣма общо със слънцето, а с движението на планетата Юпитер. Неясно остава (за мен) защо сѫ избрали именно тази планета за основен принцип.

Егоцентрични или относителни посоки

Всичко казано до тук касае абсолютни посоки, които не зависѭт от местоположението на говорещийът. Далеч по-слабо развити сѫ обаче относителните посоки: не ми е известно да има език с понятия различни от дѣсно, лѣво, напред и назад. Не просто има само четири понятия, но и те си нѣмат междинни, образувани на принципът на "североизток".

И все пак, сѫществува по-сложна система за относителна ориентация, разработена за нуждите на авиацията. Може би там абсолютните системи на моряците сѫ били неприложими, тъй като не се виждат обекти по земята, а нѣма време за гледане на звездите? Системата използва циферблатът за ориентация и е навлѣзла и в езикът на неспециалистите, макар и да се ползва рѣдко: "Обект на два часа".